Млада либийка е насочвала бомбите на НАТО срещу Кадафи

Кампанията на НАТО, която фатално отслаби управлението на Муамар Кадафи чрез бомбардировки, има един таен актив - 24-годишна либийка, която е посветила месеци да шпионира военните съоръжения и да предава подробности на алианса, твърди агенция "Ройтерс".

Жената е работила под кодовото име Номидия (от името на древното северноафриканско царство Нумидия). Тя е прибягвала до сложни методи, за да не бъде заловена - постоянно е променяла местоположението си, използвала е различни SIM-карти за мобилни телефони и е криела своята работа от всички с изключение на най-близките членове на семейството си.

Най-голяма помощ да избегне арест от силите за сигурност на Кадафи й е оказвал нейният пол. Никой не е подозирал една млада жена в консервативното либийско общество на мюсюлмани.

"Не им бях в полезрението", разказва жената, която по професия е инженер. Тя разговаря с репортер на "Ройтерс" в лобито на хотел в Триполи две седмици, след като бунтовниците освобождават столицата от 42-годишното управление на Кадафи. "Тяхното внимание бе насочено повече към мъжете и бе невъзможно да помислят, че едно момиче може да направи всичко това."

Номидия разговаря с "Ройтерс" с условието да не се разкрива нейната истинска самоличност. Тя твърди, че макар сега Триполи да е под контрола на новото преходно правителство, все още съществува "петата колона" от верни на Кадафи, които биха могли да се впуснат да я преследват нея или нейното семейство.

В работата си младата жена е сътрудничела с двама членове на тайна мрежа срещу Кадафи. Те са й помагали да изпраща подробности за силите на Полковника.

"(Тя бе) много важен и много доверен източник", разказва Осама Лайас, патолог, член на тайната мрежа.

В ЖЕЛЕЗНИЯ ЮМРУК НА КАДАФИ

 

В Триполи сега на пунктовете за проверки висят дръзки карикатури на Кадафи, облечен като жена. Билбордовете с неговия лик са потъпкани или разкъсани. Но преди пет месеца, когато Номидия започва тайната си мисия, Кадафи и неговите сили за сигурност са държали града в железен юмрук и са задушавали всяка информация, която би могла да бъде полезна на неговите противници.
Телефонните връзки са били следени, кратките съобщения по мобилните телефони са били блокирани, а достъп до интернет са имали само държавните служби и група чуждестранни журналисти, държани изолирани в петзвезден хотел.

Градските затвори са били пълни с хора, заподозрени, че помагат на противниците на Кадафи или че предават информация извън Либия.

Високата и слаба Номидия, със зелен шифонен шал на главата, твърди, че се е почувствала длъжна да действа заради бруталния начин, по който силите на Кадафи са се опитали да потушат първите прояви на бунт в различни части на страната. "Не можех да не помогна, след като видях какво направи Кадафи първо в Бентази, после в Зауия, в Триполи в Западните планини", разказва младата жена.

В началото тя е започнала да се обажда на новата бунтовническа телевизия "Либия ал Ахрар", базирана в катарската столица Доха. Заради оскъдната информация, изтичаща от Триполи, редакторите са пускали гласа й в ефир с кодовото име Номидия, за да разказва на живо какво се случва в града.

Впоследствие жената е започнала да се обажда с информация за военните сили на Кадафи, която обаче телевизионният канал не е излъчвал в ефир, за да не събуди подозренията на правителството на Кадафи. Вместо това телевизията започнала да предава информацията на НАТО чрез официалните представители на бунтовническото правителство - Преходния национален съвет, разказва Лина, която по онова време е била продуцент в телевизията

Информацията на Номидия, е била "основно къде те (силите на Кадафи - бел. ред.) струпват оръжия и танкове", спомня си Лина. Тя също настоява пред "Ройтерс" да не бъде разкривано цялото й име.

"Номидия свърши невероятна работа", казва Лина по телефона. "Беше много смела. Познавам много мъже, които не биха направили подобно нещо в Триполи по онова време. Много се гордея с нея."

ПОДСЛУШВАНИ ТЕЛЕФОНИ

Тъй като телефонната мрежа е била следена, най-опасната част от работата на Номидия е била да предава събираната информация за целите.

"Използвах по 12 SIM карти и седем различни мобилни телефона", спомня си тя.

По някое време бизнесмен и член на тайната мрежа, с която е сътрудничела, й е дал сателитен телефон, което също е било много рисковано, защото правителството било забранило използването им.

Номидия често е сменяла местоположението си. "Един ден се обаждах от Тажура, друг ден от Сук ал Джумаа. Всеки път от различни места", разкрива Номидия, изброявайки различни квартали в Триполи.

За да набелязва целите си, НАТО използваше сателити и безпилотни самолети. Но възможностите бяха ограничени. В някои случаи силите на Кадафи създаваха скришни бази в цивилни сгради и алиансът не можеше да бъде сигурен дали сградите не са обитаеми. Именно в подобни случаи се е използвала информацията, предоставяна от Номидия и другите като нея.

"Поне 16 души работеха за нас. Имаше една жена, която ни даваше информация", признава Хишам Бухагиар, високопоставен военен служител в Преходния национален съвет. "Това бе голяма операция с множество малки детайли. Вероятно нямаше да се справим без всички тях."

Говорител на НАТО заяви, че не може да разкрие подробности кой им е предавал информация за целите в Триполи и как, но той също признава, че тези хора са играли важна роля.

"Със сигурност във всяка подобна мисия, в която се опитваме да локализираме и да нанасяме удари с оръжия с изключителна точност... ние много разчитаме на разузнавателната информация", заяви говорителят на НАТО. "Очевидно сме използвали и подобни източници на информация."

Номидия изброява три места, които твърди, че са били бомбардирани от НАТО, след като тя е подала информацията. Това са обект в квартал "Салахедин", използван навремето от турска компания, където бойците на Кадафи са складирали оръжие, военен лагер в "Бавабит ал Джибс" и сграда на разузнаването в "Сиди ел Масри".

"Информацията за тези обекти постъпваше от високопоставени офицери, които бяха дезертирали от режима. Те подкрепяха революцията. Баща ми също е пенсиониран офицер, така че той си сътрудничеше с приятели и дори с роднини (които бяха в армията)", разказва Номидия.

"Режимът на Кадафи използваше цивилни обекти, за да складира оръжията... Аз шофирах колата си сама и отивах направо на съответното място и го наблюдавах понякога в продължение на часове, за да съм сигурна, че може да бъде нанесен удар", обяснява естеството на своята работа Номидия.

ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ

Случка от края на август показа колко дълбоко Номидия и нейните източници са проникнали в администрацията на Кадафи.

Докато силите на бунтовниците проникваха в столицата, Преходният национален съвет съобщи, че един от синовете на Муамар Кадафи, Сейф ал Ислам, е заловен. Няколко часа по-късно се оказа, че информацията не е вярна, когато Сейф ал Ислам се появи в един хотел с чуждестранни журналити.

Номидия вече е знаела, че съобщенията не са верни, тъй като е имала източник в оперативния щаб в укреплението на Кадафи в Триполи "Баб ал Азизия", откъдето са били насочвани силите на Кадафи.

"Лина, Сейф е жив. не са го заловили", спомня си телевизионният продуцент, която е била основният човек за контакти на Номидия.

"Беше получила информацията от "Баб ал Азизия". Имаше човек вътре. И се оказа права. След половин час Сейф се появи по Си Ен Ен."

Преди два месеца Номидия за малко да бъде заловена. Тя разбрала от нейните източници, че силите на Кадафи са прихванали една от SIM картите, които е използвала и са разбрали истинското й собствено име, но не и фамилното.

"Тогава изключих всички мобилни телефони и продължих да се местя от къща в къща с цялото семейство, за да сме на сигурно място. Това бе най-трудният момент", твърди Номидия.

"По всяко време очаквах да бъда арестувана. Тази мисъл непрестанно беше в ума ми"Но не ме беше страх... Вярвах, че ще успея. Че всички ние ще успеем. Благодаря на Алах, че съм жива, за да видя резултата от работата, която аз и другите свършихме."