Трагикомична пиеска с клоуни и кукловоди

Защо си позволявам да нарека двата взрива в столицата на държавата, пред централите на две опозиционни партии, „пиеска”?

И колко вчерашните взривове обслужват само и единствено героите на тази трагикомедия. За вчерашната пиеска дори не ни изчакаха да видят имаме ли, нямаме ли интерес да я гледаме.

Както се казва, това вече го гледахме – по сценарии взривовете гръмнаха тъкмо навреме за сутрешния блок и медии и политици ни сложиха на първия ред. Все пак публиката им е осигурена – най-малкото, докато си изпие кафето, ще е пред телевизора.

И всички, ама всички, един през друг знаеха кой е поръчител, организатор и извършител на взривовете.

А, не съм прав –"">Яне Янев (младоженец, лидер) знаеше, че това е терористичен акт, насочен към флашките в касата му.
Атанас Семов (кандидат за президент) знаеше, че Бойко Борисов се е втресъл от заплахата да бъде уволнен и е поръчал да бъде сплашен. 

Емил Василев (световно неизвестен експерт по национална сигурност, депутат) знаеше от един само поглед, че това е работа на суперпрофесионалисти и шестима от службите. 

Сергей Станишев (бивш премиер, млад баща) знаеше, че щом взривовете са пред опозиционни партии, ще да е ББ.
Алексей Петров (неосъждан, репресиран, кандидат за президент) знаеше, че бомбите са "ефектен начин за отмъщение, ще сезира „лично“ главния прокурор, за да разкрие бързо извършителите.

Б. Б. (министър-председател) знаеше, че си правят взривчета, докато някой, сещайте се кой, строи магистрали. Лошо, много лошо, за имиджа ни в чужбина. Влезе в амплоато (любимото му) на главен секретар и обясни какви указания е дал на службите.

Незнаещият Станимир Флоров (шеф на ГДБОП – да не се бърка с Хорейшо) знаеше, че взривовете много му приличат на взривовете пред „Галерия“, но пък тях не знаел кой ги е извършил.
Мълчащият Георги Първанов (държавен глава, все още) не каза нищо. 
НИЩО!

Забелязвате ли, че вчера тези „герои“ си „водеха разговор“ помежду си – повече или по-малко настървено, вяло и неубедително, абсурдно и лишено от здрав разум, но – помежду си.

В най-добрия случай с журналистите, защото не забравят нито за момент, че ги дават по телевизията.

А това означава, че тези хора, лидерите, политиците, хората с претенцията, че щом сме ги избрали, ще го правят по начин, който намерят за добре, са си самоинтересни и самодостатъчни.

Те, тези хора, са убедени, че могат да ни пробутват от време на време едни и същи тъпи стари номера.

Той май беше единственият, който се сещаше, че празните приказки и скучните сценарии успиват.

Българинът вече пропуска край ушите си успиващите пиески, с нескопосан сценарии, за които почти всички знаят какво ще видят и чуят, а финалът ще бъде блудкав и безвкусен...

А не би трябвало – нито „те“, нито „ние“ – не би трябвало да реагираме така. Макар и по бутафорно изглеждащ начин, бяха атакувани политически субекти, и то опозиционни. 

И това е, на практика, заплаха, но не за гореизброените и тяхното статукво, а за демократичната система. Който и да го е извършил, каквито и да са мотивите му...