Защо да ви давам фамилията си? Тя се сменя често...

Подавам си молба за издаване на паспорт и лична карта на 21 април 2010 в Консулска служба – Париж.

Снимат ме, взимат ми отпечатъци, взимат ми парите и ми дават една “Квитанция за сума в брой”.

– А някакъв документ, разписка ще ми дадете ли?

– Какво повече искате бе, господине, нали имате квитанция?

Е, да, ама тая квитанция е просто квитанция за получени пари. Тя според мен няма стойност на сключен договор – аз си поръчвам услуга, плащам си за нея, а насрещната страна се задължава – това и това, за еди-какъв си срок...

Разбира се, не случайно съм имал опасения!

Минават два месеца. Влизам в сайта на МВР, където изключително удобно (без да знам колко законно) по ЕГН можеш да провериш дали са ти издадени новите документи.

С радост разбирам, че и паспортът, и личната карта са ми издадени на 16 юни. Густо!

Обаждам се в консулската служба в началото на юли (два месеца и нещо след като съм подал молба) и там ми казват, че не знаят дали документите са издадени, нито кога ще пристигнат, но да не се притеснявам, рано било още.

– Госпожо, документите ми са издадени, кога очаквате да ги получите?

– Как така са издадени, ама вие да не сте проверявали в сайта на МВР?

Започвам да й изземвам функциите, това не й харесва. Както и да е, госпожата ме уверява, че след двайсето число на месеца ще получават дипломатическа поща и по нея ще ги получа. Обадете се, казва, след 20-и.

Обаждам се на 21 юли.

– Трите имена си кажете... (Ровене...) Фамилията ви как беше?... (Ровене...) Презимето!... (Вече става заповеден тонът.)
Амииии, не, нямаме, още не са пристигнали.

– Е как така? Днес стават точно три месеца!

– Ами не знаем, господине, вчера получихме паспорти, но вашия го няма. Извинявайте... (Хахаха, извинявайте.)

– И сега какво правим? Нали съм си платил услуга при вас? Плащам си и очаквам до 3 месеца да си получа това, за което съм си платил.

– Ааааа, не, няма такова нещо. То плащането е за изработване, не за получаване.

– Това значи ли, че държавата и вие по-точно, които сте ми взели парите, не сте поели никакъв ангажимент към мен? Демек, може да си го получа и след 1 година?

– Ааааа, не, господине (смее се), не чак след една година.

– Тогава кога ОЧАКВАТЕ да го получите?

– Ами не знам, нищо не мога да ви кажа!

– Вината не е у нас – ми казва.

– Добре, на мен ми се налага да пътувам, а не мога, защото са ми изтекли старите документи.

– Ами елате, ще ви издадем временен паспорт... (Хахаха, и са услужливи!)

– Колко ще ми струва?

– 66 евро.

Все едно сме на Женския пазар... Чудя се дали да не започна да се пазаря...

– А има ли начин да се провери къде е паспортът, или не.

– Няма.

– Значи вие като консулска служба не можете да се обадите в МВР или МВнР да питате къде се намира този документ и защо не е пристигнал?

– Ми не, не можем.

– Ами какво можете да направите в случая за мен? Можете ли да ми дадете номер в България, на който аз да се обадя и да питам?

– Не, няма. Бе има, ама трябва да питам консула...

– Еми питайте го и ми се обадете, за да ми кажете. Имате ми имената и телефона, чакам да ми се обадите.

– Не, не мога да ви гарантирам, че ще ви се обадя.

– А нещо можете ли да гарантирате въобще?

– Ами да, като пристигне паспортът, ще ви се обадя...

– Значи отказвате да откликнете на молбата на един български гражданин в чужбина, която е много проста – да се обадите да питате ЗАЩО се бавят документите му и да го уведомите за получения отговор?

– Ами не мога да ви гарантирам, че ще ви се обадя...

– Добре. Кажете ми как се казвате – трите имена и какъв пост заемате, ако обичате.

– Но, господине, няма нужда от тези неща. Защо да ви давам имената си...

– Ами за да знам с кого говоря. Пък и от учтивост най-малкото.

– Не, нямаме право да си казваме имената.

– МОЛЯЯЯЯЯ? Дайте ми по-бързо фамилията си, защото започвате да говорите неща, които не са верни.

– Но, господине, защо да ви давам фамилията си, те фамилиите се сменят често. (!!!???!!!)

– Моля ви, дайте ми имената си!

– Но, господине, защо?

– За да знам с кого говоря, освен това не разбирам какво ви притеснява, след като сте сигурна, че сте права и че причината не е у вас, значи няма от какво да се притеснявате...

– Но, господине, започвате да ме плашите...

– ???? Вашата работа не е да се плашите или притеснявате, а да можете поне да се представите с името си, когато сте назначена да отговаряте на телефона на българското консулство. Освен това трябва и да можете да носите отговорност за нещата, които казвате, и нещата, които правите и НЕ правите! Затова и ВИ ПЛАЩАТ!

– Казвам се...

– Фамилията и поста, който заемате?

– Служителка съм.

– Фамилията?

– Изчакайте така малко.

– Добър ден, господине, Иван Райчев на телефона, консул в Париж. Много е неприятна ситуацията.

– Добре, а вие как ще ми помогнете в момента, при положение че аз съм подходил напълно изрядно спрямо българските институции, а те спрямо мен не са. Имам проблем.

– Ами ще направим всичко възможно да си получите паспорта по най-бързия начин.

– Кога?

– Не мога да ви кажа...

–"">– Имат право, защо да нямат.

– Ами вашата служителка ми отказа.

– Амиии, защото... защита на личните данни... Но можете да запомните моето име – Иван Райчев.

– Приятен ден!

– И на вас!
.......

– Няма комуникация между трите институции – посолство, МВнР и МВР, комуникация, която да бъде от полза на гражданите. А и по този начин всеки може да си бърше ръцете с другия.
– Получаваш някаква квитанция, която има само фискална стойност! Реално това не са договорни отношения за извършване на услуга.
– В коя нормална държава служителките, които вдигат слушалките в консулствата, са на таен щат? Алоооо, зеро, зеро, сет? 
– Защо, когато имаш някакъв въпрос към служител на посолството или на консулски отдел (за молба пък въобще да не говорим), веднага си възприет като агресор? 
– Как точно биват избирани служителите в едно посолство? С конкурс? Или всеки посланик си ходи със собствената свита?
– Искам да разбера колко получава една служителка в консулство зад граница? Която отговаря на телефон от 14,30 до 17,00 часа от понеделник до петък. Или и това е тайна?