Ама верно ли чак такива балъци изглеждаме?

Технически погледнато, Алексей Петров и Душана Здравкова са безукорни като кандидати за президент и вице (според обърканите обяснения вчера ще се разберат по-късно кой ще е върховен главнокомандващ и кой ще помилва затворници).

И двамата отговарят на всички конституционни условия – български граждани, родени в България, живели последните пет години, навършили 45 години, неосъждани. 

Няма майтап – само това е необходимо и достатъчно да поискаш да влезеш на "Дондуков" 2.
И като погледнеш биографиите им, всичко си е наред.

Той – бизнесмен, преподавател и спортист, тя – съдийка, бивш евродепутат, граждански активна, майка-основателка на ГЕРБ. Нещо да им има? да де, ама...“
Ама Петров си практикувал бизнеса по-хард – ами такъв му е подходът на човека.
Ама не харесвал ГЕРБ и ББ.
Харесвал го едно време, даже били приятели, ама вече не.

Душана Здравкова и тя беше без свяст във възторзите си към Борисов и ГЕРБ, но сега спряла да ги харесва и била омерзена.
Ами много хора не харесват нито Борисов, нито ГЕРБ.

Какво не е наред  тогава?

От самото начало на политическото прераждане и на А.П. и Д.З. всичко е толкова неприкрито, преднамерено бутафорно и слабо изиграно, че чак изглежда нарочно.

И групата учителки, които разплакани обясниха как са получили порив да създадат комитет за защита на политическия затворник Петров. 

И Яне с мрежичката с кайсиики, препотен чака шефа, завърнал се от килията, и дали сега Ако ме попитате дали ще се кандидатирам за президент, ще ви отговоря..."Да, само ако и ББ се състезава с мен..."

За вчерашната медийна пиеска да не говорим.
В седем сутринта научаваме, че Алексей и Душана (или в обратен ред, без значение, екип сме и ще се разберем) влизат в кампанията като разбивачи на статуквото. 

Малко по-късно Душана Здравкова започва да се дърпа с половин уста, но се дърпа, твърди, че не е кандидат за вице или даже за президент. Че няма нищо общо с цялата работа.
После става ясно, че всичко се случва наистина, нищо че част от участниците в миманса не знаят и май не са съвсем съгласни.
А и онзи мрънкащ гласец не млъква – да де, ама все пак защо е цялата работа?

За екипността чухме, за взаимната заменяемост – също. За „надпартийното и гражданско начало“ – също.

Каква работа мислят да свършат двама обаче да сме чули нещо?
Ще кажете – тя кампанията сега започва, има време да чуем политическата им платформа.
Има време, вярно е.

Но мисля, че вчера вече чухме отговора, поне за гражданина Алексей Петров (лоялен, неосъждан). Кампанията не му дава съдебен имунитет. Октопод" започне отново?

"Ще бъда изключително удовлетворен българското общество да разбере как се монтират процеси и се изпълняват политически поръчки, когато някой трябва да бъде изваден от политическия живот", изрече Алексей Петров, кандидат за президент (или вице, няма значение, важен е екипът).
Това ще бъде лайтмотивът на това, дето в кампанията му викат «платформа и послание».
Не че е супер оригинална и никому нехрумнала идея.

Братя Галеви (граждани, наскоро осъдени) не криеха, че искат да влязат в парламента, за да „спрат да ги тормозят“.

В крайна сметка никой не може да отрече правото на Алексей Петров по един или друг начин да се опитва да си осигури защита и спокойствие.

Посланието е ясно – махам се от лошите, отивам при добрите.
Бяхте действащ съдия, сега заставате редом до Алексей Петров, тоест човекът е невинна жертва на злоупотребата със закона.

Дотук ясно. Но личи, че дори не сте поласкана, що остава да сте въодушевена.
Толкова лошо ли е това, с което ви държат?