Първанов към Дянков: Пакт – да! Промени в Конституцията – не!

След едночасовата среща в президентството, на която вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков разискваше Пакта за финансова стабилност с президента Георги Първанов, стана ясно, че има проблем.

Дянков отиде при Първанов с ясната цел да защити текстовете и да ги представи като жизнено необходими за икономиката на страната.

На излизане от срещата финансовият министър заяви, че няма да допусне Пактът да стане разменна монета преди изборите и затова е склонен той да влезе в НС след вота наесен.

„Може би това е и една нормална стъпка, така че да сме сигурни, че бурните политически страсти предизборно няма да повлияят на нещо, което ние искаме да влезе в най-важните ни закони“, каза Дянков.

Оказа се, че разговорът се е въртял основно около темата за мястото на предлаганите промени – дали текстовете трябва да са част от Конституцията или от Закона за устройството на държавния бюджет.

Малко след това президентът прие икономическия екип на БСП, с който обсъди същата тема.

В резултат на разгорворите днес, Първанов предложи отново да бъде свикан Консултативнен съвет по националната сигурност (КСНС) за рисковете и предизвикателствата пред финансово-икономическата стабилност на България.

Позицията на президента по Пакта за финансова стабилност е систематизирана в 8 точки в официално съобщение, качено на сайта на президентството.

„Стремежът за постигането на определени фискални параметри не трябва да бъде самоцел“, а трябва да бъде свързан с повишаването на стандарта на живот на българските граждани.

Президентът определя като „недопустимо“ малка част от данъчните закони да се гласува с квалифицирано мнозинство, а например вот на недоверие да се гласува с ½ от народните представители. Това е извънреден механизъм, който противоречи на конституционните правила, според Първанов.

Той предлага конкретните промени да бъдат вписани в Закона за устройството на държавния бюджет.

Президентът не е съгласен и с тавана за бюджетния дефицит. Така следващите правителства се лишават от механизми за гъвкава и адекватна политика.

„По-важно е акцентът да бъде поставен върху качествения контрол и ефективността на държавните разходи, а не върху моментния им размер“, пише в съобщението.

Държавният глава поставя въпроса защо липсва регламент за максималния размер в процент от Брутния вътрешен пордукт (БВП) на държавния дълг.

Първанов предлага със Закона за устройството на държавния бюджет да бъде въведено задължително минимално равнище на фискалния резерв.