Правосъдие, при което всеки е виновен

Може ли купуването на кафе и цигари от квартален магазин да промени живота ви завинаги? Може ли един болен зъб да ви вкара в ареста за месеци и да ви превърне за години в подсъдим за тежко престъпление?

Тази история вече се е случила. Може и да сте я чували, защото жената, с която споделя живота си главният герой, обърна света, за да бъде признат за невинен до доказване на противното. Той се казва Максим Савов, а тя - Ксения Кузманова. Но на тяхно място можеше да е всеки.

Днес равносметката за Савов е една осъдителна присъда - 3 години условно, и втора - оправдателна. Последната беше произнесена на 20 януари, но Пловдивският окръжен съд едва наскоро обяви мотивите си. Техният прочит красноречиво илюстрира как репресивната машина полиция - прокуратура - съд може да се върти месеци в грешна посока и да прегази няколко живота по пътя си.

Анализът на мотивите към тази присъда показва колко е важно съдът да е независим и безпристрастен и сам да изследва всички доказателства, а не да се предоверява на МВР и прокуратурата. Случаят "Савов" вади на светло как действат разследващите с един обикновен човек и говори за професионализма и морала на полицията и прокуратурата. Показва и двете страни на съдията - като "творец" на съдебни грешки и като магистрат, който търси истината.

Последната присъда на Савов е "невинен", но краят на сагата е далече, защото тя вече е обжалвана и делото отива във Върховния касационен съд.

Историята

Всичко започва на 13 януари 2010 г., когато Савов е посочен от продавачка в магазин в Пловдив за човека, който я обрал 8 дни по-рано. Тогава мъж с качулка и шапка с козирка нахлул, заплашил продавачката Магдалина Димитрова с нож и поискал парите от касата. Жената се борила, но била блъсната от нападателя, последвала заплаха за убийство. Мъжът успял да избяга с оборота от 484 лв. Всичко е заснето от външна и вътрешна охранителна камера.

На 11 януари продавачката вижда на улицата млад мъж (27-годишния Максим Савов), за когото е убедена, че е грабителят. Ден по-късно същият човек дори си позволява да влезе в магазина и най-спокойно да си купи кафе. Димитрова веднага се обажда в полицията и на 13 януари Савов е арестуван докато минава покрай магазина, този път отивайки на зъболекар. От полицаите чува само "Мълчи бе, наркоман!", а отговорът на въпроса му защо е задържан е "Ти няма да разбереш сега".

При обиск в дома му същия ден са намерени обувки, тениска и нож, които Димитрова твърди, че са на грабителя. Едва втората съдебна инстанция си дава труда да ги сравни с тези, които е носил заснетият от камерите извършител на обира, и да установи, че са съвсем различни. Нещо повече - в дома на Савов не са намерени панталон, горна дреха с качулка и шапка, каквито е носил нападателят.
Савов обаче остава в ареста чак до 9 юни.

Той прекарва зад решетките цели 5 месеца въпреки възраженията на адвокатите му, че не е осъждан, има жена и дете и доходи, достатъчни, за да ги издържа, тъй като работи на две места. Основната му работа е управител на интернет зала. Никой не се впечатлява, че месечният му доход е над 2000 лв., а като член на бордовете на три дружества получава допълнителни възнаграждения и няма финансова причина да обира малкия магазин.

Разследване "по учебника" на МВР и прокуратурата

Докато Максим Савов е в ареста, полицията води разследване за грабежа. То би трябвало да е много лесно, защото полицията и прокуратурата имат шанса извършителят да е сниман от две места. Нещо повече - Савов също е заснет от камерите и експертите с лекота могат да установят дали с нападателя са един и същ човек, сравнявайки ръст, възраст, походка, особени белези и т.н.

Ако Максим Савов е разчитал това доказателство да реши невинността му, е имал да чака. Въпреки исканията на адвокатите му прокуратурата отказва да възложи експертиза на записите от камерите, не го прави и първата инстанция, която разглежда делото - Пловдивският районен съд.

Шестима души твърдят, че са били със Савов, когато е бил извършен обирът. Те са негови колеги от интернет залата и клиенти, но дознателят отказва да запише показанията им. Изслушва ги едва след намесата на омбудсмана. Свидетелите се оплакват, че са били притискани, а показанията им не са записани точно.

Опитът Савов и годеницата му да докажат, че той не е бил в магазина по време на грабежа, чрез мобилния оператор, който може да установи в коя клетка на града е бил телефонът му, не успява. Без обяснение прокуратурата иска данните за GSM-ма, но не за точния час на обира, а за няколко часа по-рано. 

Приятелката на Савов Ксения Кузманова няколко пъти настоява прокурорът да й разреши да сключи брак с арестанта. Само така тя би получила правото да е негов защитник наравно с адвокатите и да могат да се срещат по-лесно. Всеки път жената получава отказ. Процедурата не е нещо необичайно и прокуратурата я разреши дори на член на бандата за отвличания "Наглите" и на наркодилър от групата на Баретата.

Една жена срещу всички институции

Отчаяна, Ксения Кузманова започва гражданска кампания. Във "Фейсбук" прави групата "Свобода за Макс! НЕ на абсурдната несправедливост в България!". Там 8902 души подкрепят каузата й.

Страницата е своеобразен архив на битката на Кузманова. На нея могат да бъдат прочетени всичките й молби, жалби и възражения, протоколи от разпити на свидетели и заседания. Кузманова прави петиция в интернет. Пуска жалби до всички институции - от МВР през омбудсмана до европейските посланици. Пише до медиите. Жената среща обществена, но не и институционална подкрепа.

"Най-ужасното е чувството на безсилие. Това, че си поставен пред свършен факт. Докато Макс беше в ареста, имах поне десет момента на обезверяване - всеки път когато без предупреждение полицаи идваха в дома ми, поредният отказ на прокурора да изпълни исканията или на съда да го освободи", разказа Кузманова пред "Дневник".

"Дотогава си мислехме, че тези неща се случват само на лоши хора, а добрите, попаднали по погрешка в подобна ситуация, бързо се измъкват от нея. Тази битка ме научи, че човек трябва да отстоява правата си въпреки безразличието на институциите"Тя идва, когато видиш най-любимия си човек зад стъкло, когато с месеци не ти дават да го прегърнеш, когато детето ти пита "тати?" и не можеш да му обясниш. Това те амбицира по-силно от всичко, че ще накараш поне един човек да осъзнае, че е отговорен за човешки живот и ще си свърши работата."

Когато съдът говори за съда

"Още към момента на постановяването на присъдата сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд (осъдил Максим Савов на 3 години условно - бел. ред.), са съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства, поставящи под съмнение съпричастността на Савов, които обаче мълчаливо са били подминати в мотивите."Пространната, но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството на деянието на практика се гради единствено на субективните възприятия на свидетелката Димитрова (ограбената продавачка - бел. ред.), намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента е разпознала на улицата минаващия оттам подсъдим като извършител на грабежа, и в съставените протоколи за разпознаване, направено пак от нея."

След това съдът е счел за нужно да подчертае, че грабежът не е оставил следа само в съзнанието на продавачката, но и на видеозаписи - "най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи".

Окръжните магистрати констатират, че първата инстанция не е проучила записите "достатъчно задълбочено" - "ако го беше сторил, дори и без експертна помощ, районният съд щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от потърпевшата събития не съответстват и използваният при грабежа нож има отлика с иззетия от дома на подсъдимия".

"И най-сетне, първостепенният съд елементарно не е отговорил на въпроса що за мотив е имал Максим Савов да извърши обсъждания грабеж, при положение че по делото са били събрани достатъчно доказателства за материалната му обезпеченост, а според експертното мнение на специалистите в областта на психологията и психиатрията Савов изцяло се отличава от другите профили на лица, обвинени за подобни деяния", чудят се окръжните магистрати.

Експертизата на записите показва, че грабителят и Савов имат 10-12 см разлика в ръста, различна ширина на рамената и дължина на краката, походка и движения.

На финала на делото в окръжния съд дори прокурорът пледира "невинен". Продавачката обаче настоява, че не се е объркала, нападателят е Савов и обжалва във Върховния съд.

Вместо финал

Макар последна присъда на Савов да е "невинен", животът му не е нормален и непрекъснато изниква нещо, което да му припомни какво е преживял. За това разказва годеницата му, защото той още не може да говори за случая. "Мечтаем, но бързо се връщаме в реалността.

Опитваме се да игнорираме този период от живота си, но и до днес, когато си спомни, Макс изпада в особено състояние на изолираност, плаче. Наскоро трябваше да занесе фактури на клиент и най-бързо щеше да стигне с мотопед, но първата му мисъл беше, че е под гаранция и ако случайно го спре полицай, ще му съсипе живота"Това дело е показателно за моралния погром, който всички ние и държавата понасяме заради криворазбрана солидарност между полиция, прокуратура и районен съд.

Често тази институционална шуробаджанащина доминира над закона и правото и превръща държавното правосъдие в махаленска далавера. Този полицейско-магистратски провинциализъм е една от повтарящите се причини за все по-честите осъждания в Страсбург."

Савов вече е подал една жалба в Европейския съд за правата на човека за 5-месечния арест, ще чака окончателното решение на върховния съд и след това сигурно ще съди държавата и за целия процес срещу него. Но едва ли ще може да я накаже така, както тя го е наказала.