ЕК: Реформата в България набира инерция, но при публичните средства има "фундаментални слабости"

България е постигнала "силна инерция" за правосъдните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност. Все още обаче твърде малко случаи завършват в съда, а професионализмът в полицията, прокуратурата и съдебната система не е на необходимото ниво.

Така започват заключенията на доклада на Еврокомисията за напредъка на България в правосъдието и вътрешните работи. Докладите за двете страни по Механизма за наблюдение и сътрудничество бяха одобрени от колежа на комисарите тази сутрин и след това бяха представени в Брюксел.

За първи път в годишен доклад по Механизма за наблюдение и сътрудничество е отбелязано наличие на политическа воля в България за реформи в съдебната система, посочи при представянето на документите говорителят на ЕК Марк Грей. "Комисията вижда воля за реформа в съдебната система и призовава България да продължи с усилията си," каза той.

Kaртината е различна в Румъния. "Докато България е прегърнала усилията за реформа и постигна важни резултати, Румъния изгуби инерция и докладът показва важни недостатъци в усилията й," според прессъобщението на Комисията.

За България докладът отчита повишаване в броя на съдебните преследвания за корупция на високо ниво и организирана престъпност. "Те трябва да доведат до повече присъди," каза Грей. Той подчерта и заключението на доклада, че трябва да се подобри професионализма в полицията, прокуратурата и съдилищата.

Полицейските акции с колоритни имена са отчетени лаконично. Отбелязва се, че "събирането на качествени доказателства остава проблем".

Позитивно се отчитат промените в Наказателно-процесуалния кодекс - стара препоръка на Еврокомисията. Реформата на НПК трябваше да доведе до "по-кратки и ефективни разследвания и съдебни производства," според предишни доклади. Въпреки промените в закона, "излишният фомализъм на наказателния процес не е елиминиран," пише в представения днес доклад. Похвала получава и новоприетата Стратегия за съдебната реформа, въпреки че според Грей е още рано да се оцени реалното й въздействие.

"Съдебната система трябва да проявява повече инициатива и отговорност," каза говорителят. Докладът припомня случаите на търговия с влияние, "засегнали репутацията на съдебната система" - казусите с Красимир Георгиев, в Благоевградския окръжен съд и облагодетелстването на магистратски роднини с ценни имоти. Грей обърна специално внимание на случаи, когато осъдени на първа инстанция остават на свобода, въпреки че според Еврокомисията е по-логично да обжалват от затвора. "Българксият закон позволява това, но тази възможност не се използва," посочи говорителят.

Критики отнася и прокуратурата, където ЕК отчита липса на инициативност, колебливост за започване на разследвания при наличието на ясни основания за това, и предпочитанието към твърде сложни разследвания.

Докладът за пръв път обръща специално внимание на управлението на публичните средства, включително тези от еврофондовете. В обществените поръчки се отчитат три проблема - конфликт на интереси, "местно протежиране" и пряко договаряне с бенефициенти дори в случаи, когато е уместно да се проведе търг.  Тук докладът отправя критики към договарящите и административни органи, които разкриват и предават в прокуратурата твърде малко сигнали за корупция. Еврокомисията вижда причините за тези "фундаментални слабости" в ограничените ресурси и административен капацитет и в твърде честите правни и процедурни промени в правилата за управление на средствата. Подобни заключения има и за Румъния.

По повод тези критики Грей заяви, че на този етап Комисията не вижда нужда да замразява европейски средства в двете страни като разчита, че натискът ще доведе до промени.

Борбата с корупцията по високите етажи е направила стъпка напред с производствата срещу бивши министри и депутати, но разкритията на конфликт на интереси остават под необходимото ниво. Заради липса на капацитет и независимост, контролните органи са пасивни в установяването на конфликт на интереси, сочи докладът.

Комисията настоява за пълно изясняване на възможното участие на висши държавни служители в схеми за измама. Отчита се обаче, че липсва административен контрол за превенция и разкриване на измами.

България е постигнала напредък в "систематичното преследване" на прането на пари, за което Брюксел настояваше в предишните си доклади. За изтеклата година българсктие власти са отчели 21 случая на пране на пари, внесени в съда. Сред тях е споменат осъденият на 10 години затвор Марио Николов, виновен за пране на пари по САПАРД.

В полезрението на Еврокомисията остава работата по законопроекта за разширяване правомощията на Комисията за конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност (Комисията "Кушлев"). Документът трябва да бъде внесен в парламента до края на годината. Докладът препоръчва замразяването на имущество от комисията да може да става възможно най-рано в разследването, а не както е сега, едва на етап обвинение в организирана престъпност. "Планираните промени изглежда не адресират този въпрос," сочи анализът на институцията.

Докладът за Румъния е доста по-критичен - там ЕК отчита недостатъчна политическа воля и нежелание на правосъдната система да участва в реформите. Забелязва се и отслабване в институциите за борба с корупцията. Към Букурещ също са отправени предупреждения за нуждата от защита на публичните средства от нередности и измами.

В първите три и половина години на членството си в Евросъюза, напредъкът в двете страни се е движил на приливи и отливи, но постиженията са били възможни благодарение на подкрепата и натиска на Еврокомисията, каза говорителят й Грей. "Остава да се свърши значително количество работа и в двете страни," каза той и подчерта, че механизмът за сътрудничество ще продължи и занапред. "Има ясен натиск за реформа - не само от Комисията и страните-членки, но и от гражданското общество в двете държави," посочи Грей. "Заради този натиск, няма нужда от санкции," добави говорителят.

"Успехът ще зависи от продължаващата ангажираност на България, комисията и останалите страни членки", пише в окончателния текст на доклада.

За България, докладът се състои от две части - политически заключения и препоръки и технически отчет, който описва изпълненото от София в последната година и оставащата работа по шестте показателя, чрез които ЕК оценява страната.

Предстои внасянето на двата доклада в Съвета на ЕС, където през септември те ще бъдат обсъдени от посланиците на страните-членки в ЕС и впоследствие - одобрени от министрите на външните работи.