Банковата система и инфлациятa дърпат назад икономиките на Балканите

Министерството на финансите публикува кратък бюлетин „. Основната цел на изданието е да направи преглед на икономическото състояние и перспективите пред страните на Балканите в контекста на перспективите им за членство в ЕС.

В първата част в бюлетина с еразглежда в сравнителен план развитието на основни икономически и фискални показатели (в това число, икономически растеж, бюджетното салдо и държавният дълг) в Албания, Хърватия, Черна гора, Македония, Сърбия и Турция в периода 2007-2012 г., на фона на тенденциите в Европейския съюз (ЕС-27) през същия период. Втората част на бюлетина се фокусира върху гореизброените страни поотделно и по-специално върху икономическите очаквания за развитието им до 2012 година. Анализирани са основните рискове за икономическото възстановяване на страните, очертан е и напредъкът на преговорите за членство в ЕС на държавите кандидати, който от своя страна поставя основната рамка на развитието им в средносрочен план.

В предкризисния период средният икономически ръст на Балканските страни е по -висок от средния ръст в ЕС. През 2007 година Балканските икономики добавят средно 6.5% на годишна база, при 3% среден растеж за ЕС-27. През 2008 година, въпреки забавянето, Балканските икономики отбелязват 4.7% ръст в сравнение с 0.8% за ЕС-27.

В кризисната 2009 г. икономическият спад при Балканските страни остава по-малък от този в Европейския съюз (-2,8% за Балканските страни и -4,2% за ЕС на годишна база). Следва неравномерно възстановяване през 2010 г. някои от Балканските икономики отбелязват силен ръст, докато други остават в рецесия.

В средносрочен план прогнозите на Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат, че до 2012 г. балканските икономики отново ще достигнат значително по-висок темп на икономически растеж от ЕС-27.

В периода 2007-2010 година отрицателното бюджетно салдо на разглежданите шест страни се увеличава от едва -0.2% от БВП до -3.8% от БВП. За същия период дефицитът в ЕС нараства от -0.9% до -6.4% от БВП. Очаква се тенденцията на по-висок среден дефицит в ЕС да се запази до 2012 г., въпреки усилията на Съюза за фискална консолидация.

Нивото на държавния дълг сред шестте Балкански държави е значително по-ниско от това в ЕС през целия разглеждан период. От 2007 г., в рамките на три години, дългът на балканските страни нараства с близо 8% от БВП, достигайки 42% от БВП, докато в ЕС се покачва с цели 21% от БВП, достигайки 80% от БВП. Очакванията са тези нива да се запазят до 2012 година.

Основните икономически рискове за разглежданите страни са свързани с банковия сектор (по специално проблемите с лошите кредити и ниската доходност на банковите активи) и инфлацията (в периода 2009-2010 година средногодишната инфлация при Балканските страни е трайно по-висока от тази в ЕС, а според прогнозите на МВФ това ще се запази и до 2012г.).