Парламентът ще разглежда днес законови поправки, свързани със следенето

Очаква се днес парламентът да разглежда няколко законови поправки, свързани със следенето и подслушването. Днес е първото за месеца заседание на Народното събрание, на което опозицията има право да вкарва точки в дневния ред и те да влизат в програмата без обсъждане.

Левицата имат право на първо предложение и те ще предложат първа точка да са промени в закона за специалните разузнавателни средства. След това от ДПС пък искат да бъдат обсъдени внесените още през февруари от тях изменения в закона за електронните съобщения, които също са свързани с проследяването на интернет трафика и разпечатките от телефонните разговори.

Седемчленен обществен съвет към министъра на правосъдието да контролира съхранението и унищожаването на информация, придобита чрез СРС, предлагат от БСП. Сред предложенията на социалистите са да отпаднат наблюдаващите прокурори от кръга на заявителите, които могат да искат СРС, да се въведе съдебен контрол за случаите, в които събраните данни от СРС са извън обхвата на разрешението, съдиите да имат един работен ден за произнасяне по исканията за СРС и да имат достъп до оперативните разработки, преди да се издадат или откажат разрешение.

От БСП предлагат още в случаите, в които е събрана информация от СРС, която е извън обхвата на даденото разрешение, да се иска отново позволението на съда.

БСП въвежда и възможност отказите на съда за прилагане на СРС да се обжалват пред по-горния апелативен съд. Освен това социалистите предлагат съдебните разрешения да бъдат задължително писмени и мотивирани, както и отказите, за да бъде избегната практиката на устно отказване.

Освен това се предвижда възможност за съда да се запознава с данните от оперативната разработка, по която се иска СРС, като по този начин съдиите ще могат да бъдат по-обективни. Заявителите пък ще трябва да водят регистри на всички искани, използвани и унищожени СРС.

Да се прекрати възможността прокуратурата да получава без съдебно разрешение достъп до трафични данни - разпечатки от телефони и информация за интернет трафик, предвиждат пък промените в Закона за електронните съобщения, внесени от зам.-председатея на ДПС Христо Бисеров.

В края на януари проверка на "Дневник" установи, че заради законови непълноти прокуратурата заобикаля изискванията на закона и на практикавсяка трета проверка за това кой с кого общува в интернет и по телефона става без разрешение на съдия.

Преди последните промени на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) през март 2010 г. достъпът до трафични данни на мобилните и интернет доставчици ставаше по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Чрез промяната в ЗЕС този ред беше отменен. Новият режим определи кои са органите, имащи право на контролиран от съда достъп до тази информация, но от изброените институции отсъства прокуратурата.

Тази непълнота в закона дава възможности за неговото заобикаляне - по образуваните досъдебни производства наблюдаващите прокурори имат възможността да изискват от мобилните и интернет доставчици информацията директно, посочва Бисеров. Те се позовават на липсата на специален ред, който да се отнася до правомощията на прокурора и използват общото задължение на всички органи, юридически и физически лица да съдействат на прокуратурата.

По този начин оперативните органи в МВР, ДАНС и другите служби получават възможност да заобикалят задължението си да мотивират своите искания и да ги подлагат на предварителен съдебен контрол, ако са получили прокурорска заповед.

Затова Бисеров предлага промени в ЗЕС, според които режимът за достъп до трафични данни само след съдебно разрешение, валиден за спецслужбите, да се прилага и за органите на досъдебното производство.