Български "роби" щъкат из богатите градчета в Германия
2011-05-24 19:10:50
"Българите и румънците се превръщат в проблемна група в германските градове", пише списание "Шпигел". В статия, озаглавена "Легално робство", българските преселници в Германия биват сравнявани с робите в древна Спарта.
"Досега телевизионните дебати бяха доминирани от новините за мигранти от турски и арабски произход. Техните проблеми в берлинския квартал Нойкьолн се превърнаха в символ на провалилата се политика за интеграция", отбелязва изданието, цитирано от Дойче веле.
Мизерията - вечният спътник
Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час. Като граждани на ЕС те не влизат в нито една от интеграционните програми. За мигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени на произвола на съдбата, отбелязва германското списание и заключава: "Отсега се вижда, че се повтарят старите грешки на някогашната политика спрямо гастарбайтерите. Създават се паралелни общества, а политици и институции отново наблюдават безучастно този процес."
Невидими и поробени
В статията е цитиран Клаус Баде, представител на Сдружението на германските фондации за интеграция и миграция. Той сравнява българите и румънците, работещи за по 3 евро на час, с робите в древна Спарта и ги нарича "експлоатираната прослойка на обществото ни".
"Те работят при условия, при които никой в Германия няма да си мръдне пръста", казва Клаус Баде. "Шпигел" обяснява на читателите си, че става дума за граждани на ЕС, които имат право на тримесечен престой в Германия. Онези, които искат да останат по-дълго, регистрират проформа фирми.
"Шпигел" предупреждава за съществуването на един свят в сянка, който обхваща не само трудовия пазар, но и много други сфери на живота. В Хамбург например има жилищни блокове, в които са регистрирани близо 80 български граждани, макар че там не биха могли да живеят толкова много хора.
"Новите" деца на Берлин
Според списанието голяма част от работещите нелегално в Германия българи и румънци нямат намерение да се върнат в родината си. Все повече от тях регистрират децата си в германските училища, което поражда поредния проблем. Тези деца не говорят немски, а родителите им не гледат на училището като на задължение, пише в заключение "Шпигел".
"Досега телевизионните дебати бяха доминирани от новините за мигранти от турски и арабски произход. Техните проблеми в берлинския квартал Нойкьолн се превърнаха в символ на провалилата се политика за интеграция", отбелязва изданието, цитирано от Дойче веле.
Мизерията - вечният спътник
Повечето не говорят немски и живеят нелегално, работейки за по 3 евро на час. Като граждани на ЕС те не влизат в нито една от интеграционните програми. За мигрантите от турски и арабски произход има интеграционни курсове и помощи. Българите и румънците са оставени на произвола на съдбата, отбелязва германското списание и заключава: "Отсега се вижда, че се повтарят старите грешки на някогашната политика спрямо гастарбайтерите. Създават се паралелни общества, а политици и институции отново наблюдават безучастно този процес."
Невидими и поробени
В статията е цитиран Клаус Баде, представител на Сдружението на германските фондации за интеграция и миграция. Той сравнява българите и румънците, работещи за по 3 евро на час, с робите в древна Спарта и ги нарича "експлоатираната прослойка на обществото ни".
"Те работят при условия, при които никой в Германия няма да си мръдне пръста", казва Клаус Баде. "Шпигел" обяснява на читателите си, че става дума за граждани на ЕС, които имат право на тримесечен престой в Германия. Онези, които искат да останат по-дълго, регистрират проформа фирми.
"Шпигел" предупреждава за съществуването на един свят в сянка, който обхваща не само трудовия пазар, но и много други сфери на живота. В Хамбург например има жилищни блокове, в които са регистрирани близо 80 български граждани, макар че там не биха могли да живеят толкова много хора.
"Новите" деца на Берлин
Според списанието голяма част от работещите нелегално в Германия българи и румънци нямат намерение да се върнат в родината си. Все повече от тях регистрират децата си в германските училища, което поражда поредния проблем. Тези деца не говорят немски, а родителите им не гледат на училището като на задължение, пише в заключение "Шпигел".
източник: dnes.bg
Последни новини от категория Европа
5 години и 7 доклада по-късно Европейската комисия заяви за пореден път, че напредък за борбата срещу престъпността и корупция има, но че той не е достатъчен.Представяйки днес изводи ...
В четвъртък и петък европейските министри на вътрешните работи ще обсъдят членството на България и Румъния в шенгенското пространство. По време на Съвета на ЕС, който ще се проведе в Люксембург, те ще ...
България ще отчете най-силно намаляване на населението сред страните членки на Европейския съюз през периода 2010-2060 година, прогнозира Евростат.Най-силно пък ще нарасне населението на ...
С голямо мнозинство Европейският парламент прие доклада на Карлуш Коелю за готовността на България и Румъния да се присъединят към шенгенското пространство. По този начин евродепутатите ...
България трябва да направи публичните си финанси по-предсказуеми и да укрепи и направи по-прозрачни на всички нива тяхното управление и планиране, препоръча вчера Европейската комисия. Мак ...
Последни новини:
Анкета