135 години от слизането на Христо Ботев на българския бряг

На 17 май 1876 г. (стар стил) четата на Христо Ботев слиза от кораба "Радецки" на козлодуйския бряг и се отправя към Врачанския балкан. Четниците са организирани от поета-революционер в помощ на Априлското въстание. След тежки боеве с редовната турска войска, черкези и башибозуци, четата е разгромена на 20 май 1876 г. (2 юни н. ст.).

За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". Живо е запазен е спомена за драматичния момент, в който Христо Ботев настоява пред капитана на парахода - Дагоберт Енглендер да спре при българското село Козлодуй (Оряховско). Романтичният поет връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. Четата му наброява около 200 души, когато слиза на родния бряг, Христо Ботев коленичи и целува земята под краката си. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто.

Целта на Ботев е да достигнат до Стара планина, но раздвижването е докладвано и още същия ден е организирано преследване от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май Ботевите четници са обкръжени на планинския рид Милин камък - води се цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. По време на тежките сражения през деня загива и Христо Ботев. След смъртта на му четата се разделя на 3 групи. 

Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.