Матиас Хьопфнер, Посланик на Германия в България: В Шенген не се влиза само по технически критерии, трябва и правна сигурност

Един от основните акценти по време на първите Седмици на Германия в България бяха мултикултурализмът и толерантността. Същевременно неотдавна канцлерът Ангела Меркел, както и британският премиер Дейвид Камерън и френският президент Никола Саркози заявиха, че мултикултурализмът е мъртъв. Не е ли това противоречие?
- Това не е противоречие. В немския език има разлика между употребата на тези термини - мултикултурализъм и разговорния т.нар. мулти-култи модел. Когато се каже, че моделът "мулти-култи" е сринат, се има предвид именно този разговорен термин, който по-скоро представлява културно многообразие без истинска интеграция.

Затова, когато човек каже внимавайте с "мулти-култи" модела, това значи, че въпреки желаното културно многообразие не трябва да игнорираме необходимостта от солидна интеграция на хора с различен произход. До голяма степен това зависи от владеенето на немски език, тъй като без добри познания по езика интеграцията не е възможна. Затова противоречие може да се види само на повърхностно ниво.

Как се справя Германия с интеграцията на имигрантите и какъв съвет можете да дадете на българските власти с интеграцията на ромското малцинство например? 
- В Германия владеенето на немски език е важно условие за интеграция. Вярвам, че и тук, в България, темата образование е важна предпоставка за успешна интеграция на етническите малцинства и на имигрантите. Неотдавна  посетих едно ромско гето във Варна по проект, организиран от германска фондация.

Бях много впечатлен от дейностите, които се концентрират върху образованието на децата, и вярвам, че това е правилният подход, особено предвид факта, че децата от етнически малцинства, и най-вече от ромски гета, не посещават редовно училище. Този процес трябва да започне още преди училище, в детските градини и с предучилищното обучение.

Това е пътят към интеграция, който води към професионално обучение. При тази тема човек винаги трябва да има предвид демографските условия. Както в Германия, така и в България има нужда от млади, образовани хора, които да са на разположение на трудовия пазар. И затова не можем да си позволим толкова голям дефицит на интеграцията.

Това е важно усилие в бъдеще - чувствително да подсилим усилията за интеграция, да сме сигурни, че такива многобройни малцинства, каквото е ромското в България, ще бъдат конструктивно интегрирани в обществото и ще могат да се включат в трудовия пазар. Това, което ми направи добро впечатление при посещението ми в ромското гето, е, че децата и младежите, които срещнах, са много мотивирани млади хора. Така че интеграцията е възможна - тя струва пари и усилия, но е възможна.

В рамките на Седмиците на Германия в България Германско-българската индустриално-търговска камара представи проучване за инвестиционния климат в България. Какви според вас са възможностите за чуждестранни инвестиции в България?
- Проучването на първо място показа, че Германия продължава да е един от най-важните търговски партньори за България. Също и при преките чуждестранни инвестиции Германия е на трето място. Германските инвестиции в България са на по-добри позиции, отколкото статистиката показва, най-вече заради притока на капитали през дъщерни фирми в Австрия и Холандия например. Над 5 хил. германски компании имат търговски отношения с България, а 1200 имат представители тук.

Германските компании имат полза от доброто образователно ниво и доброто владеене на немски език от българите. Друг привлекателен фактор е и ниският корпоративен данък в България. Благодарение на валутния борд за германски и други чуждестранни компании няма рискове за валутния курс. Нивото на възнаграждения в България е значително по-ниско от това в Германия и това е привлекателно, особено за инвеститори в производствения сектор.

Важно е инфраструктурата в България допълнително да се развива, това винаги е критерий за чуждестранните инвеститори при вземане на решения, а друг фактор е ефективността на управлението и на правосъдната система. Тя трябва допълнително да бъде подобрявана, което се случи по време на това правителство, но практическото прилагане и практическите успехи, разбира се, настъпват по-късно.

Но колкото по-бързо настъпят тези практически подобрения, толкова по-добре точно за инвестициите от малки и средни предприятия, които представляват гръбнакът на германската икономика. Важна роля играе представата за България като страна, където правосъдната система все още не е напълно надеждна и където инвеститорите изпитват необходимостта от по-добра правна защита. Надявам се, че това ще може да се подобри възможно най-бързо.

Германските власти неведнъж да казвали, че Германия се нуждае от стотици хиляда квалифицирани чуждестранни служители. Какви ще бъдат възможностите за българи след отварянето на германския трудов пазар след 2013 г.?
- Днес безработицата в Германия е на рекордно ниско ниво. Това същевременно отразява спешната необходимост от квалифицирани служители, млади, амбицирани хора. В този смисъл вратите на Германия са отворени.

Що се отнася до България, това има и друга страна, защото тук също има необходимост от млади квалифицирани специалисти. От тях се нуждае не само трудовият пазар, но и гражданското общество, които да помогнат за положителното развитие на страната.

Каква е прогнозата ви за евентуалното членство на България в Шенген?
- Добре е, че техническите критерии са изпълнени и ние много се зарадвахме, тъй като Германия помогна не само със съвети, но и с действия на българското вътрешно министерство, за да изпълни условията. Сега предстоят процесите на вземане на политически решения в ЕС и, което е много важно, те трябва да бъдат взети единодушно.

Според мен тези решения няма да бъдат взети само въз основа на технически изисквания. Те, разбира се, са на преден план, но има и политическо решение, което не може да се подминава. Става дума за политически параметри, които имат тежест, когато говорим за изпълнението на критериите за Шенген.

Правосъдната система и реформите в нея са и теми, които ще бъдат взети под внимание и що се отнася до механизма за сътрудничество и проверка. При употребата на термина правосъдие трябва да се разбират не само съдилищата, но и полицията, прокуратурата - всъщност съвкупността от държавни институции, които са отговорни за прилагането на законите.

И тъй като вече са проведени успешни подобрения в законите, трябва да се достигне и до подобрения в практическото прилагане. Това са неща, които Европейската комисия взима предвид в докладите си. Очакваният през юли доклад е добра възможност да се документират предприетите мерки и техният обхват. Ще бъда изненадан, ако окончателното решение за членството в Шенген бъде взето преди публикуването на този доклад.

Каква е разликата между България и Румъния?
- Към двете страни има различни очаквания и са поставени различни акценти. В последния доклад за България беше силно акцентирано, че очакванията на ЕС са за приемането на закон за конфискация на нелегално имущество. Оптимистично настроен съм, че това може да се случи и преди лятото. Това би било важна стъпка, но само приемането на закон не е достатъчно, това, което има значение, са резултатите.

Какво е бъдещето на шенгенското пространство с оглед на кризата с имигрантите от Северна Африка? Реформа на безвизовото пространство няма ли да бъде крачка назад?
- Не мисля. Това, за което сега се говори, е въвеждането на механизми, които ще бъдат използвани в случай на единични "повреди" в шенгенските системи. Когато стане ясно, че в определени случаи има проблеми, се връща контролът на границите. В основата си това дори не е нещо ново. Такава възможност има и сега.

Това не е крачка назад, а признаване на реалността и всъщност подсилване на шенгенските механизми, за да може при проблемни сценарии да има възможности за действие и за защита на механизмите в безвизовото пространство. Ако това не се направи, в един момент можем да изпаднем в състояние, когато самото съществуване на Шенген е под въпрос.

Важно е също засилване на мисията на ЕС "Фронтекс", която има представители и на ГКПП Капитан Андреево. Това са напълно смислени и подпомагащи подходи, които са в наш интерес, както смятат и българските колеги, с които съм разговарял.

Какво е бъдещето на енергийния сектор в Европа, особено след ядрената криза в Япония?
- Това е въпрос както на национална политика, така и на обща европейска политика. В Германия може да се говори за обществен консенсус за раздялата с атомната енергетика. Въпросът, който все още се дискутира, е за т.нар. остатъчни експлоатационни срокове, но вече не става дума за строителство на нови атомни електроцентрали.

Атомната енергия се превръща в преходна енергия и бъдещето със сигурност е във възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Въпросът е колко ще продължи този преходен период. Събитията в Япония провокираха германското правителство да действа, тъй като стана ясно, че и най-невероятните рискове все още биха могли да имат големи последици, а цената ще трябва да плащат нашите деца и внуци. Сега ЕС активно се занимава със сигурността на АЕЦ с подготовката на стрес тестове.

Бъдещето на енергийния сектор в Германия със сигурност ще бъде белязано от прехода. Намаляването на ресурсите и глобалното затопляне правят този преход неизбежен. Под енергиен преход разбираме преминаването към възобновяема енергия, което е неизбежна стъпка на национално ниво, но мисля, че това трябва да се случи и в Европа и в тази насока има развитие. Има нови стратегии за прилагането, свързването, преобразуването, разпределението на енергията в контекста осигуряване на енергия, щадяща околната среда.

Следим с интерес развитието и решенията за нов закон за ВЕИ в България. Все още анализираме и бихме искали на някои места да има по-ясна и категорична подкрепа на ВЕИ, тъй като инвеститорите в тази сфера са плахи. Когато те се чувстват несигурни, що се отнася до определени регулации, и икономическите оценки са затруднени, това може да ги накара да пренасочат капиталите си. Инвестициите във ВЕИ могат да създадат много работни места на местно ниво, особено в производствените предприятия, при създаването и поддръжката на такива проекти.

Тук, в България, често се сблъсквам с предразсъдъка, че чуждите инвеститори във ВЕИ идват в страната само за да направят бърза печалба, а не да оставят добавена стойност за региона. Считам този подход за грешен заради положителния опит в Германия в не толкова развити региони. Там се създава динамика, от която полза имат местната икономика и трудов пазар.

Негово превъзходителство Матиас Хьопфнер е посланик на Федерална република Германия от септември 2009 г. Той е роден в Потсдам и е юрист по образование. Работил е като научен сътрудник в Института за международно и сравнително публично право "Макс Планк" в Хайделберг. Бил е на различни позиции в министерството на външните работи. Дипломатическа кариера в чужбина започва в отдела за медии и правни и консулски въпроси в Джакарта, Индонезия. От 1995 г. до 1997 г. е заместник-посланик в Триполи, а от 2006 г. до 2009 г. е посланик на Федерална република Германия в Отава. Хьопфнер е от партията на Зелените.