Брюксел: 430 000 българи работят на запад

Държавите, които искат да продължат ограниченията пред български работници, няма да могат след 31 декември 2013 г., съобщи Европейската комисия по повод заканите на Холандия да вземе мерки срещу нелегалните имигранти от България и Румъния.

Ангажиментът за 7-годишен преходен период пред пълното отваряне на трудовите пазари, е залегнал в договора ни за членство в ЕС и изтича на 1 януари 2014 г. 

Практически той не може да бъде ревизиран, тъй като това ще изисква повторна ратификация от парламентите на останалите 26 страни от ЕС. 

Говорител на Еврокомисията заяви, че правото на свободно движение е основно за гражданите. Освен това всички изследвания са показали, че опасенията от неконтролируема вълна от гастербайтери, са се оказали преувеличени.

До края на годината 10-те държави, които в момента все още не допускат българи на трудовите си пазари, трябва да съобщят на Брюксел дали смятат да го правят и в последните две години от преходния период, обяви говорител на комисията. 

За да се възползват от двугодишното удължаване на ограниченията, 10-те страни трябва да докажат на Европейската комисия, че трудовите им пазари са сериозно застрашени от евентуални имигранти от България и Румъния.

14 страни, предимно от новите членки на ЕС, но също Гърция и Испания, вече  позволяват свободно наемане на българи и румънци. 

Но най-желаните държави като Великобритания, Германия, Австрия, Холандия и Ирландия не ги допускат. Рестриктивен режим поддържат също Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Малта, където се изисква специално разрешително за работа. 

Най-ограничителна е политиката, която прилагат Ирландия и Холандия. Те са записали в националното си законодателство, че българи и румънци могат да се наемат на работа, само ако за нея не могат да се намерят кандидати от останалите 25 членки на ЕС.
 
Междувременно в неделя, на 1 май, падат всички бариери за работа пред гражданите от 10-те държави, които влязоха в ЕС през 2004 г. 

Брюксел очаква от тази мярка най-силно за бъдат засегнати Австрия и Германия, които единствени изчакаха последния срок, без да свалят ограниченията. 

Предвижданията са, че до края на годината в Австрия ще пристигнат около 20 000 работници от десетте, а около 100 000 ще влизат годишно в Германия през идващите пет години. 

Според Брюксел на Германия потенциалните нови работници ще им дойдат точно на време, за да заместят намаляващите германци в трудоспособна възраст. Предвижданията са, че до пет години трудоспособните германци ще се свият от 45 на 41 млн. души. 

От падането на бариерите на 1 май през следващите осем години ще се възползват 1,6 млн. централноевропейци, сочат прогнозите на Брюксел.
В момента в западноевропейските държави работят близо 5 милиона граждани на бившите соцстрани, малко над половината от тях - българи и румънци. 

По данни на Еврокомисията румънците зад граница (2,1 млн.) почти се равняват на всички имигранти от десетте страни, влезли в ЕС през 2004 г. (2,3 млн.), към които и досега се прилагаха по-облекчени режими за наемане на работа. 

Най-успешни имигранти от Централна Европа се оказват поляците, литовците и словаците, които са се установили предимно в Ирландия, Великобритания и Германия. 

По данни на Еврокомисията около 430 000 българи и 2,1 млн. румънци работят или живеят на Запад и сега, въпреки ограниченията. 

Българите са концентрирани в Испания (168 000), в Германия (66 000), в Гърция (54 000) и в Италия (46 000). 

900 000 румънци живеят в Италия, 825 000 в Испания и 110 000 са успели да си намерят работа в Германия. 

Като цяло европейците, преселили се от новите страни членки в старите са много по-малко от пришълците, които идват от държави извън съюза, предимно от Африка и от Азия.

Брюксел не очаква нова емигрантска вълна като тази след първото отваряне на границите поради ограниченото търсене на работна ръка. Макар вече да се забелязват признаци на съживяване на икономиките след кризата, те все още не работят на пълни обороти, заяви говорител на комисията.