Малките градове с по-добри условия, но бизнесът предпочита големите

Малките градове се стремят да създадат по-добри условия за правене на бизнес чрез по-ниски такси и добри административни услуги. Въпреки това обаче голяма част от потоците от хора и капитали ги заобикалят за сметка на големите градове, където инфраструктурата, пазарите и икономическите показатели са по-добри.

Това най-общо е изводът от индекса "Местни условия за бизнес" на Института за пазарна икономика (ИПИ), направен съвместно с Институт "Отворено общество" и представен вчера. Според него Габрово е общината с най-добри условия за бизнес. Класацията се прави за всички 28 областни града на базата на отделно подреждане по няколко фактора, сред които размерът на местните данъци и такси, работата на администрацията и икономическата активност.

Въпреки че не е лидер по нито един показател, Габрово е начело в класацията заради сравнително ниските местни данъци и такси. В случая обаче се появява и един парадокс - градът има ефективни административни услуги, но бизнесът определя като особен проблем корупцията в местната власт, по който градът се класира на 24-то място от общо 28.

"Средата за правене на бизнес е сравнително добра и важното е, че местната администрация не ни пречи. С работната ръка обаче е по-сложно, защото индустрията тук е развита, безработицата е ниска и квалифицирани работници се намират трудно. Проблем е и инфраструктурата - няма газификация, пътищата не са в добро състояние.

Така Христина Кристова, финансов директор на работещия в Габрово клон на италианската фирма за облекла "Дзалли", описва условията за бизнес в града. Въпреки че градът е на първо място по условия за бизнес, местни жители смятат, че това не се усеща. Според тях причината е във влошаващата се демографска структура и недобрата инфраструктура.

От ИПИ уточниха, че класацията не се основава на това дали и какъв бизнес е развит в отделните градове, а какви условия е създала местната власт за предприемачите. "В Габрово условията не са най-добрите възможни, но са по-добри на фона на останалите общини", каза изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. От института уточниха, че методологията на изследването все още не е достатъчно пълна, тъй като не взема предвид състоянието на инфраструктурата например.

По използваната методология след Габрово се нареждат Сливен и Русе, а в първата десетица са още Враца, Ботевград, Добрич, Стара Загора, Монтана, Бургас и Варна. На 11-о и 12-о място са Пловдив и София. На дъното на подреждането с най-лоши условия за бизнес е Кърджали. "По девет от десетте показателя представянето на града е крайно незадоволително – възприятието за корупцията в местната власт нарежда града на последното място, а ниската заетост – на 27-о в класацията", смятат авторите на изследването.

Проблем за Кърджали е и образованието на заетите и ниските заплати. Единственият добър резултат за града е при размера на местните данъци и такси. На дъното на класацията са още Силистра и Видин.
Индексът за условията за бизнес се прави за втори път, като предишната класация беше през 2009 г. Тогава на първо място беше Търговище. Сега градът е на 13-о място, като основната причина е, че при предишната класация не са вземани предвид икономическите индикатори, по които Търговище не се представя добре.

"Дори и първенците в класацията нямат добри резултати по всеки един от индикаторите, а класирането им се дължи на по-лошите условия за бизнеса при останалите областни градове. Това показва, че местната власт е изправена пред редица предизвикателства и все още има много сфери, в които е нужна оптимизация", пише в доклада.

Авторите обясняват факта, че напред в класацията са по-малки градове с това, че те успяват да създадат по-добри административни условия за бизнеса, тъй като това е едно от малкото им конкурентни предимства спрямо големите градове. В същото време по-задните места на големите градове се обясняват с високите местни данъци и такси, както и с трудностите, които бизнесът среща при работата си с администрацията и възприятието за разпространена корупция.

Тези недостатъци "дърпат" назад големите градове, въпреки че там икономическите индикатори като заплата, заетост, инвестиции и образование на работещите са добри. Така например София, която е на 14-о място в общата класация, е първенец по четирите индикатора, изследващи икономиката, но се класира на доста задни позиции по останалите шест.

"София привлича инвестиции, защото е столица и въпреки администрацията, която не работи добре", коментира Костадинова. Според анализаторите администрацията в големите градове не използва правомощията си, за да направи средата за бизнес по-добра. "Сякаш Столичната община няма голям принос с целенaсочени усилия в привличането на инвеститори, а по-скоро се "възползва" умело от факта, че е столица. Подобно е положението и с другите големи градове", смятат анализаторите.

Според Петър Ганев от института проблем за общините е, че все още голяма част от бюджетите им зависят от държавните субсидии, въпреки че на теория има финансова децентрализация. "Местните власти разчитат основно на държавните трансфери, след това на неданъчните си приходи от такси и собственост, които обаче се използват целево за покриване на разходите по услугите, и най-накрая на данъчните постъпления", обясни той.

Според него това ограничава възможностите на общините да правят политики и за да се постигне по-голяма финансова самостоятелност за местните власти, е добре да им се преотстъпят някои от данъците, които в момента събира държавата, като ДДС, данъка върху доходите или дори корпоративния данък.

"За това се говори от години, записано е и в документите за реформа на правителството, но досега не е направено", припомни Ганев и добави, че подобно прехвърляне ще доведе до административни трудности, но ще засили самостоятелността на общините.

Изводи и препоръки

- Общините се конкурират за привличане на инвестиции с нивата на местните данъци и такси, както и с подобряването на административните услуги.
- Малките общини използват по-добре правомощията си, за да стимулират инвестициите и бизнеса. Големите не правят такива усилия и разчитат основно на статута и местоположението си. Така там има инвестиции въпреки пречките, които създава администрацията.
- Общините все още разчитат основно на държавно финансиране.
- Въпреки финансовата децентрализация и по-голямата свобода при определянето на местните данъци приходите на общините не нарастват значително.
- За по-голяма финансова самостоятелност на местните власти е нужно преструктуриране на данъчната система и прехвърляне на съществуващи данъци, събирани от държавата, към местната власт.
- Да няма ограничения за местните данъци, определени на национално ниво.
- Да се повишат правомощията на местната власт в областта на икономическата и социалната политика.